За книгата: година / Ние трябва да уважаваме нашата история, каквато и да е тя. Това е истинска истина. Трябва обаче да си признаем честно: вече ни е писнало от история. Особено историята на ХХ век. Омръзна ми да слушам с благоговение Солженицин, тъжния човек на Русия от влака на Би Би Си. Уморих се да слушам „вика за унищожаването на руската земя“, изпълняван от монетизирани бенефициенти. Уморени сме не защото сме неблагодарни и не защото „всичко е лъжа“. Писна ми от историята с "предаване". Развяваме империи, защитавайки правото си да пътуваме в градски автобус за три рубли, а не за пет. Историята се обезценява заради това. В крайна сметка историята също е капитал, подложен на инфлация. И се превръща в набор от печати. Стиснати са в потни пръсти като подправено тесте карти. И тези карти вече са ни заблудили сто пъти. И следователно картите са подходящи само за постмодернистите, за да играят своите странни пасианси, от които Кама Сутра си почива. Така че струва ли си рискът и повторното влизане в играта? Оказва се, че да. И сега Светлана Федотова пие шампанско.